Душата диша, когато ръката пише.
Егото в ъгъла наказа, словото истината каза.
Пътят напред е във взора на творец.
Чистота от свежа тъга, пътя навред начерта.
Изгря и нова звезда от творбата в нощта.
Небосвода озари тя, само аз ли видях това,
та нали ще запее, точно моята душа, сега.
Вървяха мисли, тъй както, слова и хора по света.
Ловецът на мисли, побърза да хване в плен и тази суета.
Предава се без бой тя, защото чиста е пред цвета.
Винаги когато сивота в баграта, краси нощта, събужда дъгата от палитрата в душата.

Криле и лети, крилат бъди, въздуха в мисълта си пребори и над света си бъди, за да имаш творби, по-големи и от всички "наушкимски" чужди мечти. 
Творец да си и никога не предал си се, да твориш, за да бъдеш универсален, за да бъдеш емоционален и да се дариш с копринени крила и да прескочиш, над всички чужди "безценостти", за да достигнеш богаството на въображението си...

Казах си го, а ти?