Колелото на живота се върти, тъй както и светът ми разказва различни приказки.
За любов в житейският ни път, неволите са под път и над път.
Прелестите отстрани красят, а душите страдат, за да "прогледнат" тези гледки омайни и нетрайни, те не са готови още, а са жални.
Пътува тя - душата, на дълъг път, със съществото от кръв и плът. Мислите не осъзнават, как съществото не умее да се изразява и само се крие, зад "пъкленият" път.
Когато настъпим в предверието от "адови" котли, събуждаме и този стар духовен наш език. Сливаме същество и плът, заедно да се следват в дългият си път.
Разгадаваме мистерии и вплитаме в тях личните си истини. Извисяваме над небосвода, свойта личност, напояваме с вселенски дух и връщаме се окрилени, от този "опиат", за да водиме животът си и да правиме от него - БЛАГОДАТ.
Влюбен ли си недей мълчи, а го разгласи, страдаш ли си замълчи, недей да искаш прошка, защото пътят сам ще ти покаже, когато в грешка си.
Смили се над бедните души, които не осъзнават, че грешките си, сами не разгадават.
Те не ще се имат в личен "БЛАГОДАТ", защото пътя им наземен, нивга по вселенски му, не ще е верен.
Който окрили ме ТИ, да бъдеш там над мене всеки път, за да имам и вярната посока.
Сакралният в мене пак ще се събуди и истински ще разнесе мечтите, пред съществото МИ и в очите на духа, той ще е превъзнесен в собственото си израстване и не ще да е безидеен плъх на себе си не верен...