Вървим по различни пътеки, събрани крилата, стъпваме по земята.
Винаги летим в небесата, когато замислим се ,едни за други, в дъха от зората.
На вярно никой не вярва, емоционалния заряд, беше иситинският наш "опиат" и сега страдаме за това.
Вървим и сами сме, без другия в себе си, ала от далече крепим се и не ще се спънем в неволите, от това, което се случи, защото силни сме и се учим, как да живеем, нали?
Животът не е обагрен от самотата, когато любовта е белязала съдбата, не ще събори тя душата, защото дори разделени, имаме си крилата и те винаги ще са готови, да ни хвърлят в небесата.
Времената за нас, сега се меняха, учехме се да сме живи и здрави, здраво стъпили на земята. Истината в сърцата и душата минаваха през тази вярна пътека и не ще спрат ни да я изходим и накрая засечем, припознаем, разберем и съберем...

Любов, амин, лети сърцето в строфи, от вълнението в обичта си...