Постинг
18.09.2017 22:09 -
Поезия в безкрай...
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 311 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2017 22:12
Прочетен: 311 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 18.09.2017 22:12
Летят мечти върху крилата от делата ни. Всеки ден разперваме ги и растат те, до висините в небесата, както в красив лебед превръщат се, от грозното патенце.
Всички изляти емоции, пера оскубани, раняващи крилата, не пречат те да заздравеят и един ден да ни възнесат, там където са били написани и истините ни. Погледнем ги с емоции в очите ни и истински смисъла в душите ни намерим ги.
Небрежно нежен, този който броди тъй до нас, ще е вечен, следва пътя ни с обичта си, чака ни да му обърнем път, да бъдем заедно на дългият ни пътеводен лъч.
Стигнал той е бил и до сърцето, чист и неопетнен, ще е най-добрия наш душевен поет.
Когато и самотно да напишем, той ще гледа отстрани и ще ни мисли, ще ни ласка с нашата лична маска.
Тихо сипят се и думите в нощта, превалят всякаква душевна съдба в реда и искат в света ни да навлязат и порой от срички в душата нежно болките да смажат. Толкова нелепо е изречението с емоция напоено да е, когато минава през редът и очите блясъкът улавят, не съчетават нищо сиво, а само се стараят от баграта цветът, като победоносен знаменосен лъч, да отвлекът за миг и да не искат да се спрат, след всеки следващ път.
Не мога да ги стигна с мисли, следвам пътищата от емоции и стигам до далечините в този ведър опиат, от сладкодумен мармалад.
Не ще отнеме живота хубостта на поредната творба, защото искаме да имаме емоцията в нас, за да не ни боли.
Следва повея на младостта, блика като унисона в мастика, само опиянява без махмурлука ни дава сила да се разгърнем и да ни отвее, за да се научим и как се живее.
Прелитаме над перипетите човешки и пак подаваме носа, за да учиме и новите неща, тъй както учим се и на човещинка.
Любовни трепети прелитат, някои деца се скитат, другите отлитат, ала третите наистина по невестите залитат, бащини огнища с обичта си те оплитат.
Спирам се дотук, да не ме помислите за луд :)
Всички изляти емоции, пера оскубани, раняващи крилата, не пречат те да заздравеят и един ден да ни възнесат, там където са били написани и истините ни. Погледнем ги с емоции в очите ни и истински смисъла в душите ни намерим ги.
Небрежно нежен, този който броди тъй до нас, ще е вечен, следва пътя ни с обичта си, чака ни да му обърнем път, да бъдем заедно на дългият ни пътеводен лъч.
Стигнал той е бил и до сърцето, чист и неопетнен, ще е най-добрия наш душевен поет.
Когато и самотно да напишем, той ще гледа отстрани и ще ни мисли, ще ни ласка с нашата лична маска.
Тихо сипят се и думите в нощта, превалят всякаква душевна съдба в реда и искат в света ни да навлязат и порой от срички в душата нежно болките да смажат. Толкова нелепо е изречението с емоция напоено да е, когато минава през редът и очите блясъкът улавят, не съчетават нищо сиво, а само се стараят от баграта цветът, като победоносен знаменосен лъч, да отвлекът за миг и да не искат да се спрат, след всеки следващ път.
Не мога да ги стигна с мисли, следвам пътищата от емоции и стигам до далечините в този ведър опиат, от сладкодумен мармалад.
Не ще отнеме живота хубостта на поредната творба, защото искаме да имаме емоцията в нас, за да не ни боли.
Следва повея на младостта, блика като унисона в мастика, само опиянява без махмурлука ни дава сила да се разгърнем и да ни отвее, за да се научим и как се живее.
Прелитаме над перипетите човешки и пак подаваме носа, за да учиме и новите неща, тъй както учим се и на човещинка.
Любовни трепети прелитат, някои деца се скитат, другите отлитат, ала третите наистина по невестите залитат, бащини огнища с обичта си те оплитат.
Спирам се дотук, да не ме помислите за луд :)
Климатичният удар върху Северна Америка...
ТРАКИ В КИТАЙ, ИЛИ ЗАЩО ХУНИТЕ СА РУСОКО...
Дракула е бил българин, според папски би...
ТРАКИ В КИТАЙ, ИЛИ ЗАЩО ХУНИТЕ СА РУСОКО...
Дракула е бил българин, според папски би...
Няма коментари