Изллезил език, стоварил нос, взора вперен в екрана проклет.
Дири си дирите, от експресионичното в него си, да вникне в себе си и да витае в неразбиране, по натрупаното в емпиричното, което носи си.
Скованост в мисълта, страх от реалността, болка от вярата си в греха. 
Добротата взема ли или ще вземе, новите жертви по пътя в съня, яви се страх от криеща се зловеща картина.
Там лежи и пъшка, жертвата, крие се картината цяла, зад сградата вяла. Ала ето ангелско лице плаче и ридае. Красота недокосната, изящество, като от ангелски очи, валят болки, без да капят сълзи. В миг болката от звук прикова, стряскащата картина оживява, припознахме съдбата, на клетата душата...Будим се с болката и съдбата, проклята...
За нас ли бе послание или невъзможност, да влезнем в съпричастност, за да болката леко поемем, с надеждата и да я отнемем...

Лирическото отклонение - !Гледайте филмът Зеленият Път...!