Самотен е деня, докато в нощта превалява дъжд от сълзи.
Сега боли от липсата на живот, изпълнен с живецът в дъха ни.
Край на болките да няма, когато стимула само ни бяга, ден след ден.
Край езеро от сълзи стоим и в нощите лебедите броим, за да заспим.
Усмивката в нощното шкафче, ще приберем, докато лампите загасим.
И утре е ден, и утре ще я носим с нас, за да радва хората, около нас.
Тъмнина ще прегърне ни нас, лека нощ вятъра ще ни повее в ухото, докато не заспим.
И утре е ден, и утре е ден...