Постинг
30.09.2017 20:22 -
Моята изповед - няма част, просто едно - ...ВЪТРЕ В МЕН...
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 804 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2017 00:18
Прочетен: 804 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 01.10.2017 00:18
Вятър навява, мечтите разхвърля в безредие от безподредност.
Хаос настава, всичко преплита се със същността от неизгрятата дъга.
Къде тръгна момче, къде по пътя на духа, ти не си за там - шепнеше сношението на всевишните.
Не е за мен, пътя дълъг там отвъд, не ще посрещне несретната душа,а пътят й не дълъг, има да се върви, дори да се пречисти, ще прогледне без помощта на всевиждати очи.
Кой е господа, кой постелята разтеля сега, кой сам грижи се за себе си, без да го погали любовта.
Обичал си, обичаш и винаги ще си обичан ти, дори да запеят сирените в небосвода, пак любовта твоя, ще те освободи, там отвъд.
Криле разперят се, когато ореола навести тебе те.
Приведи глава, помоли без слова, а само с душа.
Кръст тегне, тегоба тебе те дебне, недей притваря очи, когато злобата блести, в чуждите очи, учи се, как тя да се потуши, за да заспи и любовта ти спокойна там в техните прегръдки.
Защото духа е отворен, само когато това, което му на сърце легне, постлано му е с добро и без умраза, от товара в тебе.
Криле разпери и го опази, от неразбиращи същества, какво е да си ти над другите, покрил така с любов и обич си ти.
Винаги връщай се да поспиш, във взора на друг, за да видиш и през неговите неволи.
Недей се предава, дори да не разбираш тези слова, те са духа...
РАЗКРИЛЯМ СЕ, за да опазя сърцето ми, където и да спи то, там ще е и завинаги, ще е част от друго едно, защото само това е смисъла от мене, да ме има навсякъде, а да ме няма никъде, като че ли....
ПОДПИС: СВЯТ ИЗПЪЛНЕН СЪС СЪЩЕСТВО НАРЕЧЕНО ЛЮБОВ< ОБИЧ> ДОБРО....
А ВСИЧКОТО Е ЕДНО...
Хаос настава, всичко преплита се със същността от неизгрятата дъга.
Къде тръгна момче, къде по пътя на духа, ти не си за там - шепнеше сношението на всевишните.
Не е за мен, пътя дълъг там отвъд, не ще посрещне несретната душа,а пътят й не дълъг, има да се върви, дори да се пречисти, ще прогледне без помощта на всевиждати очи.
Кой е господа, кой постелята разтеля сега, кой сам грижи се за себе си, без да го погали любовта.
Обичал си, обичаш и винаги ще си обичан ти, дори да запеят сирените в небосвода, пак любовта твоя, ще те освободи, там отвъд.
Криле разперят се, когато ореола навести тебе те.
Приведи глава, помоли без слова, а само с душа.
Кръст тегне, тегоба тебе те дебне, недей притваря очи, когато злобата блести, в чуждите очи, учи се, как тя да се потуши, за да заспи и любовта ти спокойна там в техните прегръдки.
Защото духа е отворен, само когато това, което му на сърце легне, постлано му е с добро и без умраза, от товара в тебе.
Криле разпери и го опази, от неразбиращи същества, какво е да си ти над другите, покрил така с любов и обич си ти.
Винаги връщай се да поспиш, във взора на друг, за да видиш и през неговите неволи.
Недей се предава, дори да не разбираш тези слова, те са духа...
РАЗКРИЛЯМ СЕ, за да опазя сърцето ми, където и да спи то, там ще е и завинаги, ще е част от друго едно, защото само това е смисъла от мене, да ме има навсякъде, а да ме няма никъде, като че ли....
ПОДПИС: СВЯТ ИЗПЪЛНЕН СЪС СЪЩЕСТВО НАРЕЧЕНО ЛЮБОВ< ОБИЧ> ДОБРО....
А ВСИЧКОТО Е ЕДНО...
си открил- любов<обич>добро!!!
Продължавай да летиш, но стъпвай и по земята ;)
цитирайПродължавай да летиш, но стъпвай и по земята ;)
misteriavechna написа:
си открил- любов<обич>добро!!!
Продължавай да летиш, но стъпвай и по земята ;)
Продължавай да летиш, но стъпвай и по земята ;)
Веднъж разперил крилата...Трудно бих върнал се на земята...
Ала трябва, че инак ще полудея...
Благодаря ти, за коментара :)