Вървиш си сам сега, претичваш през нощта, за да срещнеш изгрева, след залеза.
Заспиваш неутешимо в прегръдките на меките одеала.
Нощта сама, нашепва ти - не бой се ти, сам не ще да си.
Ала любовта и чувствата в теб, не са това, което искаш от света, нали?
Трудно е сам, да се имаш дори за ден, без друг, да е вперен в твоят ден!
Трудно е, да пребориш бурите в душите сега, вятъра отвява чувствата и вее ги навред светът ти.
Ала знай, сам не ще останеш, щом имаш ги - сили дават ти чуждите съдби, гледаш и винаги ще скланяш и главата си, за да се бориш, за истинската любов сега и винаги.
Разбери го ти и не се сърди, че някога обичал си това, което друг изхвърли на боклука и пак си му го върна ти, нали?....
Просто то ще те освободи, от бедите им, тъй както чист проходи ти, остави и те да се научат и от теб някога, ще го получат, какво чакали са и без да разбират го нали?
Съжали ги и бедните души, те заслужили са си, че духовно бедни винаги са си били, нали?
Ти ще си добре, само знай - звездата ти ще каже, че това де що обича го, добре ще е , нали?
Не чакай знак от тъмнини, това не са звезди, а временни изгреви, нивга не преживели истините си, изковали са си добрини, като отказвали са се от мечтите си, за да земни са били...

Заспи и не го мисли, пак ще намериш сми, прероди се ти и винаги напред лети, че крилата ти Икарови друго слънце, пак ще ги гори :)