Правя си каквото знам, 
хващам пътя без да ме е срам.
Скачам тук и там,
гледам да не оставам ням.
На улицата пак излизам,
от тайфата не оставам сам.
На хората помагам,
те са верни и са там.
Истините изковах си сам,
никой тука не е прям.
Никога не взимам, без да дам,
никога не давам, за да правя бам.
Стъпките сега вървя ги сам,
от борбата главата не навалям.
Искат да ме видят там,
самите те си мислят, че са в храм.
Който и да съм,
аз знам, не ще и да остана сам.
Готов си се променям,
себе си в живота, си се гмуркам.
Винаги отгоре ще изплувам,
плавници не ще да ползвам.
Какво коства ми, само аз си знам,
буташ ли ме долу, бъди си сам.

Точка.

След всеки следващ път, светът се разгръща и е друг.
Важното е да знаем, кога да им я сложим "точката", нали? :)
А самотата е само преходна и трябва да го знаем ;)