Разреждам аз цветята,
поливам ги с водата,
избуяват цветовете от дъгата.

Заплени ме емоцията на живота,
гледайки как разгръща си крилата,
как запява песента от глътката на свелината.

Живи плетове издигнати, чак до слънчевите недосегаеми лъчи,
ах как краси и хубостта от живота ми, тези безкрайни прелести.

Скок подскок, скачам във въртоп от емоционален шок...

Спомени завръщат се, картини в спомените очертават се.
Хубави са те, палят ме да ги искря, за да ги споделя.
Живея в мечта, утопия от еуфория, когато с хората някога, спомним си.

Ех не са мечти, когато истина някога са те били и се завръщат с бум и трясък, след тежкият момент мъглата пада си сама. След всяка буря - идва красота....

ПОДПИС: Благодаря за вниманието...

ПП: Обичам света и красотата му, през моите очи, който вижда ги така, завинаги ще го боготворя... ;)

Кръговрат!

Не трябва да живеем само с хубавите спомени!
Когато някога сме били заобиколени от истински хора, знаеш ли това, те не се променят?
Това, което искам да кажа, че в един момент, можем да преоткрием спомените си и да ги пресъздадем отново, по малко по-различен начин, но пак да се докоснем до тях.
Наречи го "утопия", наречи го "химера", но със силата на духа е възможно и да ти кажа - от нас си зависи, нали? :)
Философско или не, ще си го докажа, че става ;)