Магистрала в началото на края.
Влизаме в тунела, а лавата излиза на финала.
Покосява светлината от мандала.
Скрито молиме се на олтара,
да премахне проклятието от духовете във валхала.
Изместихме го центъра и на земята,
скрито молиме се под краката, да не изригне мощна лава.
Скалъпени войните, за всичко са виновни те парите.
За да притъпиме, болките от батала на провала,
заклеймихме ги ний добрите, загърбихме си и мечтите.
Катериме се по изтъкана стълба, към портала от кабала.
Грехове встъпват в длъжност, виновните не ги осъждат,
само слабите се тъпчат, а народите знаят само да се мъчат.
Бавно и надмено, ударно ни е поредно, лесно и подметно,
умното от мърдото, не ще нивга вече, да е ведно.