Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2017 17:30 - Моята изповед - Вътрешна Сила!
Автор: urpa4a Категория: Лични дневници   
Прочетен: 591 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 31.10.2017 10:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тръгнал пеш, гол и бос, ходеше без посока и капка вяра в живота си.
Крачеше под дъжда, не усещаше дори, че мокреше се и във водата потъваше.
Душа затворена във физическа и смъртна опаковка, не можеше затвора от това, да й понесе. Нямаше къде крила да й поникнат, освен когато затвори той очи и във сънищата си, сам поведе я, към истинската й същност. 
Там където изпитваше истинска емоция, там където се разгръщаше и политаше, там където истините в душата се сбъдваха. Въобще не чувстваше умората, просто живееше и не се спираше, да го прави. Дори да умираше, той пак възкръсваше и сам осъзнаваше смисъла от това, че е никъде и навсякъде. Една вечна битка към пътят вътре в себе си.
Всеки път щом той отвори очи, истинската реалност изчезваше и идваше моментът да живее в грехът. Всеки миг там го  измаряше, да носи топлата кръв, всеки да мисли си, че той там има път. Да си мисли, че дори да иска, да е себе си, светът не ще му позволи това.
Сам градеше истините си, всеки път го забравяха, никой не разбираше, какво го буташе към една добра и неопетнена душа, да сложат етикетите, да се изхрачат и изплюят в неведомите пътеки, че пъклени мисли, никога не бе изпитвал ги.
Недостойно наказаха го и трудно му е да ги разбира сега, защо се радват и искат да седят сковани, в топли трупове, все едно имаше смисъл, да се мъчат така.
Колкото повече отдалечаваше се от всичко това, толкова повече прозираше и къде е грехът. Той е там в пълната липса на реален разсъдък, че трудно можем да учим и душите си. А те карат телата ни да работят, да дават любов и живот. Къде иначе се загуби и смисълът от този хомот, тъй нареченият ЖИВОТ?!
Гротесна лирика, похотлива мисъл, скован живот в една нереална мечта , която постоянно изпитва духа. Дори да загуби музата от това, той пак ще разпери крила, щом познава се и най-вече своята душа...
Пътища забравени, спомените срамуваха ни, живота връща си всяка една афера, с грешки изпълнили и трезора по пътя, със змии. Съскат сега и избуяват най-вече будни ли сме, без значение дали през деня или през нощта.
Клетките в нас сами слагаме, заобикаляме примери, залагаме на проспериране, ала всичко на всичко деградираме, от мързела не излиза истинска сила, а само пумия.
Прекосяваме мили, говориме по въздуха с отвъдния глас, от другата страна на светът, ала губиме досег и допир до живот в истинският смисъл от живейският път. 
Всичко ни е на готово и накрая наказват ни без да се спрат, защото никога не сме били подготвени за истинските неща.
Не познахте ли се в това, че духа е най-важната сила в нас...

Подпис: ДА БЕ ДА - ДРУГ ПЪТ!!!






Гласувай:
3



1. lexparsy - Откровена и Силна и Смела Изповед
23.10.2017 18:14
Откровена и Силна и Смела Изповед
цитирай
2. urpa4a - Благодаря за подкрепата :)
23.10.2017 18:32
lexparsy написа:
Откровена и Силна и Смела Изповед

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 361152
Постинги: 382
Коментари: 261
Гласове: 759
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031