Трепетно жадуваш нещо да се случи, а минава то за миг.
Затваряш вечер ти очи и прелиташ в пътища от сънищата си.
Всичко е една илюзия, само спомена вплетен в емоционален път, дава разумът ти, да е тук.
Крачиш сред цветове изпълнени с живот, тъй както те изпълват и звуците от, на природата дъхът.
Там където живот се е притаил и със съдба те е дарил.
Там където капаните на хорските неволи, не са за теб опасни.
Там където истински живееш ти и най-многоТО от всичко, дава сили ти, за да се пребориш.
Носи се в душата, една истинска звезда, носи се и свети тя и без да спре, за да дарява тя, от светлината си в нощта.
Като слънце в душата, тя с любов и светлината си, дарява се на друг.
А този друг, знае ли да носи обич и любов, за да откликне на този жест, от прелест и искреност.
Светлина от доброта, показва пътя, дори в поредната преспа от тъма, да е затънала и душата клета.
Тя е като пътеводител в галактиката от необятността...
Свети и крепи ни всичките, да сме добри и да обичаме животът си, тъй както правят го и ближните ни...
Най-вярно верую - ЛЮБОВ, ОБИЧ И ДОБРО - да са вплетени в едно.
Това е той СВЕТЪТ за мен....
ПОДПИС: АЗ-ът....
