Дърво мълчи и не споделя, кротко си седи и съществува си, дори корените в земята си то скри.
Същество безсилно се почувствало, че дървото мълчаливо, сърди му се, сякаш е виновно то, че не знае и какво е същество, какво остава и да знае, на къде да тръгне то.
Всички пътища еднакви са сега, всички са прекрасни и безконечно са опасни в наближаващата тъма, която ще закрие и слънчевата светлина в деня.
Сам самотно то, питащо и камъка дори, пак самотно чувства се, че не споделя камъкът студен, от опитът си в пръста заровен е.
Какво да е, да си самотно същество, без приятел и подкрепа от път напред, какво?
Сгуши се мигом в хралупата, издълбана в мълчаливото дърво, за да не вее го вятърът, в нощта сега. Да спи и в топлината на гостоприемното дърво.
Какво ли ще научи го животът, че така безмълвно, ала топло от природата си бе приет...
Не отсичай ти дървета, те не са виновни, че чувства нямат и помагат ти, да бъдеш секача им проклет, човеко!
Катерица заигра в хралупата си, гостенина си посрещна тя и с жълъд нагости го, от храната си на нему, му дари.
Как посече и човека на катерицата свали й кожата, палто да топлиш се си направи, а после месото изгори и изяде - точно ти?!
Заран, зазорява, лъчите пътят в светлина огряват и съществото с музата си го даряват.
Тръгнал същество по своят път, слуша повея в тревата, чертае картата си в главата, съществува живо и го чувства, пътят е живот...
Дойде и багера проклет, закопа си дупката в земята, окастри и тревата, жилища високи необятни, човека построи, за себе си!Улици с имена нему непонятни,а природата зажали, с облак от пороен дъжд, човешката раса съжали!
Крачи същество и пътя напред го вдява и водопада напред се появява. Облак от мъгли в капките, разбиващи се в зъберите от скали. Как да не поседне и да не попита водопада, за пътя си напред и как да продължи. Вече научи се, да чува и шума от разбиващите в камъните му вълни.
Дойде и онзи ден, човека електрон да припознае!
Воденица да погуби силата на водопада, за себе си да я заграби...жалко, че и тази гледка с колело от дървесна плетка, я погуби!
Съществото уморено бе и не знае, защо ли път обиколил е и целият му свят открил е, а след него търчи и един човек и губи всичко, дори загуби и мечтите си...

ПРИРОДА БЕ И ЩЕ СИ ГО ВЪРНЕ ТУЙ, ДЕ ЧОВЕКЪТ Й ОТНЕ!
ГОСПОДА СЛЯП НЕ БЕ, АЛА ЗА ЧОВЕКА, НЕ ЩЕ И ЕДНА МОЛИТВА ДА ПРОРОНИ ТОЙ...
А ЧОВЕКА МИСЛИ, ЧЕ ГО Е ЗАБЛУДИЛ, ЧЕ НЯКОГА ВЪВ ВЗОРА МУ И ВАЖЕН ДА Е БИЛ...

ПОДПИС: ЛЕТИ ДУША, ЛЕТИ И ВЕЧНО НАД НЕСГОДИТЕ ЧОВЕШКИ, ТИ БЪДИ...