Разтвори очи, към небето погледни и полети.
Полета в мечти го превърни, да те дари без граници да си.
Към планината виж, как тя седи на пътя в хоризонта, но прелетиш ли я, тя не ще е пречка.
Усети и полъха от вятъра, когато си на сянка как усещаш го студен, ала излезеш ли под слънчевите лъчи, топлят те дори.
Унеси се в природата и в гората се поразходи. Шум от птичките и прелитащи листа, нека галят твоите уши сега. Шум от пукащите съчки, в огнището на някой "заблуден", решил да разпусне с огън в гората този ден, нека греят като спомен.
Ходи и опознавай пътечките планински, горски. Вдишвай въздух тъй, както никога не би. Вдишвай го, тъй както чист е, това е опиата. Не дерзай да стигнеш някъде, не очаквай нещо, просто върви и се наслаждавай, как си ти в симбиоза в едно, с природата и красотата на живота.
Приседни под дърветата така, пусни и погледата си над короните над тебе и прозри, че небето е над всичко и как си там, седиш и просто живееш. Живееш и за нищо друго не копнееш, освен да имаш този допир вътре в себе си, дори да продължиш, към града след туй дори.
Прочиствам аз така ума, съзерцавам тази гледка и проницателно осъзнавам, как и липсва ми, аз да потърся музата в природа и далече от житейската несгода...

ПОДПИС: АЗ, МЕЧТА, ПРИРОДА В СИМБИОЗА!