Зора, зазори ме.
Светлина, заслепи ме.
Прегърна ме и погуби ме.
Целуна ме и с лопата, закопа ме.

Любов, ти вечно си в мене спала, ала грешно в другите, си ме разбрала.
Аз не съм един живот, проклет, да съм сам сега. Каквото дадох, взе го този, който не вдява от любов....
Какво направи, за да имаш ме ти мила, ах какво.
Излъга ме животът, че това е само мечта, ала се оказа, птица скитница, навсякъде, разперила крила и никъде, не полетяла бе.
Оковите й дърпа мащеха в нощта, заробила е тя морал в съдба от проклета...
Къде летиш в полета в нощта, къде и без крила, научи се да летиш и на къде.
Кой заклещи в клетката, душата мила и къде прегърна те, като любов така.
Кога била е тя, друго освен, нищета в суета, къде и била е истинска...
Спътница, ти бе моя мила, спътница....
Какво живота те отне, че далеч, сега си и съдба, раздели ни и по чужда воля...

ПОДПИС: СПИ в обичта ми ти

КУКУВАЦА, ЛЮБОВТА НЕ Е ЗА СВЕ - АЛА НАЙ-ВЕЧЕ ЗА МОДЕРНИТЕ, КОИТО НЕ ЗАЖАЛЯТ, ЗА ЧАДАТА, ДЕТО ПРАВЯТ :(
ЕГО-ВЦИ, ПРОКЛЕТНИЦИ И ЖРИЦИ ПО ТЕРЛИЦИ, ТЪРСЯТ ДА РАЗБИРАТ, РАЗНИ ИСТОРИЦИ, ИСТОРИИТЕ СИ, НЕ ПОГЛЕДНАТ И САМИ НЕ СЕ ЗАСРАМЯТ, ЧЕ СА ВЕЩИ, ЩОМ ДЕЦАТА СИ ДОРИ, НЕ ГИ ПОГЛЕЖДАТ!
Ах съдба, защо наказа ме така, аз от рано да го разбера, какво любов да е и какво сам, самотен, ще убие ме :(
RIP СЪДБА :(