Чакай ме в нощите си самотни.
Надявай се да чуеш, как във вратата върти се ключът.
Чуди се, как съм, добре ли съм или съм с друг.
Бъди и чакай ме там, където били сме и друг път.
Мечтай, че ще почувстваш, от целувките ми дъхът.
Ако щеш замени ме с друг.
Желаеш ли, тръгни и по друг път.
Но знай за сърцето, коренът винаги ще е тук.
Пътеките до сега, събираха ни всеки път.
Трудностите калиха ни, да не бъдеме с друг.
Страст от кристали, порази здравето ни.
Живота избрахме и поехме по различни, далечни пътеки.
Далече стоим, мислим, горчим, вдишваме и горим.
Отминали дни, безвъзвратно, отнехме си ги сами...

ПодписъТ:
Душата е коренът всеки пъТ....
И винаги ще ни вдига на пъТ...