Пред мене шир, зад мене образ от размазана картина.
Пред мене бяло платно, зад мен шедьовър от разбъркани бои.
Художник бях, неосъзнат емоционален магнат, сега съм нищо, от нулата започвам.
Всеки преход иска, да забравиш грозотата или красотата постигната в живота.
Иска да намериш себе си, да олицетвориш, прогресът си и да бъдеш по-добра проекция на душата си.
Молитва - палиш свещ, на бога си, подаряваш от сърцето си, даряваш доброта и не искаш нищо повече, от радостта в сърцата, на тези , на които в обич си се врекъл.
Летиш разперил ти крила, пазещи любовта, законите на една извисена душа, която знае да се преражда, само чрез личната борба, да се отдадеш на хората, които са около теб, когато трудностите борите навред.
Защото път напред е прелет и като с ангелски крила, носиш ти душа...

ПОДПИС: АЗ-ът, като смисъл....