Спасих се, от калта, от дупката, от всичко, което пътят ми предложи...
Спасих се, не за друго, а за да продължа да криволича, по неутъпканата си пътека.
Ходя в път от дупки и лунният пейзаж би ми завидял, за лабиринта, в който се намирам сега.
Дори не съм го осъзнал, ала е така, защото винаги неизвестността ни е привличала и очаровала, колкото и различни разклонения, някога да ни е предложила тя.
Избори хиляди, пътеки милиони, ала сякаш имаме карта от собственият си път и я следваме завинаги, до края и дори отвъд.
Леко и без умисъл за това, което правя, някой казва ми, че дърпа ме назад, ала не вдява, че вървя напред и след всеки ход, правя рокадата на собственото същество...
Защото не можем да знаем, какво ни е приготвила съдбата, можем само да опитваме от блюдата в менюто наречено гротесно и "ЖИВОТ"...
Вкусове различни, подправки в комбинации нелогични, правят всеки вкус различен и някой дори по-вкусен, ако примесен с нотка от чувственост/любов там е някъде в едно...
Изливам от себе си, напоявам вечното в мене си, дори не търся път извън това, защото ще излезна неразбран и вечно опован от собствената вечност в нощта...
Пиша за да отпусна плявата в блатата и невъзможността да прегърна вечността, но това любовта забранява ми, защото е напоила и света, който ме накара да израстна с тези чувства и щения, дори да са от другата страна...
Мислиш, че съм нелогичен или нетипичен - не бой се, не си за мен и няма как да разбереш, докоснеш или изпиташ животът си, тъй както мен на момента и мига...

Подпис: ВЕЧНОСТТА в мен!

Възхищавам се на способността ти да изваждаш на показ и споделяш чувствата си... за това е нужна не смелост... а липса на страх :-)
Така се лекува, не само душата, но и тялото...

Или може би просто няма какво да загубя от това...
Знае ли човек, но ти благодаря за признанието :)

Пътят е такъв.Важното ти го знаеш!

Хубавото е, че не съм само аз на това възприятие за животът, че инак щях да полудея ;)