Разперил крила към вечността.
Надвиснал над опасността.
Извисил се в небосвода, зад сянката на слънцето се скрил.
Сам разпръснал той лъчите по земята, усмихнал се, отдъхнал си и пак на себе си, натъкнал се.
Влял се в млечен път, проходил ангелски в далечината и подписал бяла харта, светът го дава той на друг...
Стъпките му във звезди блестят, преброди други светове навред, алчност, завист без морал, не бе видял никъде, тъй както тука бе.
Целуна светлината, влюби се в луната и пак Венера му прибра душата.
Облак той е там вековен или вечен, да е чист, бе той обречен.
Така и не разбра смисъла от пътя, който му бе предречен, така и не видя,как да промени нещо в нищетата, за да забогатее и душата.
Влюбен в себе си сияе, за друг не дръзне и да замечтае, прокоба или тежка чужда злоба бе, че се е отдал на добротата, взеха и отнеха му истинската муза в душата.
И ето на - стана писар...

ПИШИ душа ПИШИ и ме отведи, там където няма МЕНЕ тука по ЗЕМЯТА ПУСТА - ПРОСТОДУШНА!

Така, така, така, просто нещо, проста работа, прост народ, а много малко знаят истината, за която тъй немирно аз говоря... (но те си ме знаят) ...

Тъй тъй да пише таз душа волна.Бъди човече и огрявай с делата си ,просветлявай заблудили те се и раздавай от светлината в твоята душа!Туй то!

Венeра му прибра Душата..
Венера е Любов, Иво, пожелавам ти да бъдеш в Любовта винаги!
Когато отворих постинга ти, при мен звучи ето тази песен и реших да ти я пратя като поздрав, звучи ми в унисон с постинга ти :)
https://www.youtube.com/watch?v=aMMZh5_IFxY