Всеки път учим се, че и да паднем, не е дошъл краят на светът.
Всеки път щом победим, имаме силите, да продължим, да катерим на горе.
Всяко стапало към небосвода е обсипано с капани, а усета в нас записва, всяко решение и учи ни, как да победиме в боя с воля.
Крепят ни чувства и изпитания, крепят ни и тези, които се вричат в любовта си към нас и ние към тях, ще творим, ще се борим и без свян ще победим.
Битки ще водим, велики дела от това - ще сътворим.
С въображение и хъс на света ще се дарим, за да прочетем и от нас, какво е да си любим в свят окован от егоизъм и егоцентризъм.
Ние сме светлините в колата, дългите пред погледа на звяра и ще го заслепим, ще минем през болката, за да можем трудното, да го стопим.
Пътеката крива прави завои, дрифт по мантинелата, вали порой от искри, а накрая оставяме и следи от бои.
Натискаме газта и продължаваме с вятъра да се гоним и във вечността спокойни ще спим, след като в състезанието на живота - финишираме първи....

И аз обичам кривите пътеки и тези, по които човешки крак не стъпва, да са си мои-моички ))
Поздрави, Иво, с много любимо изпълнение на много любим изпълнител!
https://www.youtube.com/watch?v=WUsQbri9yaI

Ама пък колко ли са и смелите осмелили са, да стъпят там, нали?
Мерси музикалният ти поздрав е страхотен, мерси, че го сподели :)

Може и като искриш.Не смея да докосна нещо.Хихихи