Вътрешно, той беше повел битката със себе си, защото знаеше, че самият той е най-големият си противник. Всичко, което някога го объркваше, всичко за което си противоречеше, всъщност го спираше, да разгърне себе си.
Понякога се чудеше, дали трябваше да изразява себе си, пред когото и да било.
Дали този вътрешен мир, който искаше неспирно напоследък, всъщност му беше нужен.
В крайна сметка, всеки има демони, всеки има ангели, а в някои същества си е направо хаос и обърквация.
Все едно му беше да мисли за другите сега, когато вътрешно не чувстваше, че мисли достатъчно за себе си.
Постоянно дръзне да изкарва от себе си, за да си покаже, че води в надпреварата със себе си и че този, който не харесваше в себе си, скоро ще се свие и ще размаха белите знамена и ще му признае надмощието. 
А дали трябваше да има победител и победен, все някога всичко се обръщаше и баланса в хармонията се възцаряваше, с мощен гръм апогейски и разливаше, сякаш лава от Везувия се стичаше във вените. 
Анархията, която доскоро царуваше, даваше превес ту на единия, ту на другия. 
Сега диктатурата на по-добрия и хармоничния царуваше. Пак се пали от нищото, ала черпеше малко заряд от другия и пак го скриваше, не че го имаше, просто вече зарядът му трудно се палеше и беше по-скоро стар и овехтял спомен, за нещо и не му го даваше, че иначе се самозапалваше.
Ясно беше, че скоро нямаше да има тотално надмощие, а ще е игра, като на котка и мишка, само крайната цел е ясна, да стигнат до консенсус, кога приключва боя и се спускат завесите, на целият спектакъл, който витаеше в едно микроскопично пространство, като вселенското съзнание...
Играта им не приличаше на никоя друга, сама се сътворяваше, сама си създаваше правилата, не вибрираше на някоя позната такава, а се изливаше на талази от собственото си опияняващо въздействие, върху самото същество.
Караше го да зари, после да поспре, да се замисли, после други разни мимолетни и абстрактни фобии от въздесъщи мисли и творения, на другите богоявления, от различни други подобни същества.
Ясно е, че градяха общностна представа, за да има и логика, да е нещо, което да ги води, към тъй нареченото познание, ала все пак и в това виждаха светлината от съзнателната работа.
Все пак всеки носи, добри, не толкова добри, лоши и не толкова лоши качества в себе си и винаги едните са за сметка на другите, защото всичко, абсолютно всичко е в симбиоза и няма как да има понятия, когато няма и контра понятия...
Как ще знаем, какво е светлината, ако нямаше тъмнината...