Няма сила на таз земя, да вземе и тази клета душа...
Няма пръст при пръстта, както няма и лопата способна, да погребе едно цяло дередже.
Някога мислех, че да се подиграеш със живота си е за добре, ала после дойдоха сенките на това, че нямаше да предвещае добро бъдеще, за никого там...
Какво, че вървяхме по един път, а той криволичеше и накрая свърши с бездна, в която духът ни падаше.
Какво видя, че там има труп, който желае, да бъде жив и тялото му, някой от него го взе ли?
Кое прокопа земята под тревата, да хвърли и душата, продаде я за материалности и глупости!
Къде е любовта ми сега?!
Мислиш, че пиша глупости и не разбираш, но това е душа и чака, да бъде призната - сега или никога, но ти не се сърди, че е така, когато не е това, което е за теб това...
Никога не е това и никога не е друго, освен, това, което е...