Всеки ден се будя аз до мен, всеки ден с усмивката ми е дарен.
Дори да се мисля за самотен, има някой там, да мисли той за мен, тъй както аз за него, щом мислите си преплетем.
Прелюдия е то това, към една илюзия в реалността, когато емоцията повежда ни във валс красив.
Искаме да затаим дъх, да поемем въздух и да полетим.
Миг да хванем и да се стопим, щом айсбергът в сърцето си горим.
Какво е то това, да имаме добра душа, а любовната игра в нея, грешките от нашите дела, да ги топи, щом крила от страст израснат ни.
Красиво в Дебюси, затаих съзнанието си...
Вечерницата до луната, над вас да бди и да пази живи Вашите мечти...
Пожелах Ви ги... сънувайте звезди 

Обичам космическата хармония.
Така ми звучи, много е хубаво!
https://www.youtube.com/watch?v=2W_G3xmSGfo
Тази мелодия ми е близка и я свързвам с нещо космическо, като полет...
Поздрави, Иво!

Музиката, която пусна е вълшебна - благодаря ти :)
Като цялото пианото е вълшебен инструмент :)

Написах го, за да достигне до повече души, защото е вътрешен мир, някак си, достигам до него.... :)

Благодаря за пожеланието Иво.
Дано всеки има ской да преплете мисли и да сподели красиви и щастливи мигове!