Вълнувам се, за вятъра векувам се, вечно с родното лекувам се.
Майката природа на мене във взора ми дарила е, да не видя другаде, такава красота зелена, такива планини велики, реки тъй опиянени от водите лековити.
Всеки поглед мой, на шир и длъж вижда само красота изпълнила пространството навред.
Фолкор и музика, глас велик, сред сретни други, вдига ни на пиедестал, без аналогия в контеста на живопистта.
История за чест, за слава, за безстрашие, за ум и за всички братя по земята, пазили се те в горите, хайдути арни, препънали велики армии.
Историята ни разказва, за сърца изпълнени с любов, към нещо свято, нещо Българско в сърцето лъвско, там на фронта се раздал, всеки път щом заплашен бил е нашият ни дом.
Стъпваме по земи велики, изпълнени с душите от бойните другари, бранили свидно кътче от райска земля, наш дом сега да е, а силни хора населяват и изпълват го духа на свещената земля наречена БЪЛГАРИЯ!