И всичките подаръци да не получим.
И всичките емоции да не изпитаме.
И крила да не получим, за да полетим.
И нищо да не се получи, както трябва.

Ние трябва да знаем, че животът е прекрасен, толкова красиво скрит в малките неща е.
Слънцето докосва тъй небрежно с лъчите си земята, усмивки се разкриват по на хората лицата.
Малките деца тичат и дивеят, младежи се ухажват и се свалят, тук таме хванали се за ръце.
Кучетата лаят, а стопаните им небрежно с приказки се забавляват.

Малък жест ти направи, вратата пръв дръпни и на човек с багаж му помогни. 
Нищо не е толкоз важно, колкото туй малко нещо да го видиш ти, защо тъй забързано живеем, когато времето безкрайно е, а всичко в цвят покрай нас обагрено е.
Красива планината, красиви и полята, а реката тъй бълбука и не далеко е, ако в душата пазим на природата й красотата.

Отвеян или влюбени в живота сме, не знаем, но всички дружно се желаем...

Пожелавам на всички Ви да намерите любовта и доботата в сърцата си, и да ни красят истинските стойности ЧОВЕШКИ :)

Благодаря за вниманието :)

Малките неща създават цялостния пейзаж, като пъзел...
Нека Любовта и Доброто да са повече!
Поздрави, Иво!