Погледни натам, където вече ме няма.
Чуй какво ти говоря, с глас останал само в сънят ти.
Усети допира ми, като полъх от вятърът на промяната.
Върви напред и мечтай, преди да загубиш всички, както преди.
Помириши въздухът, изгубил ароматът, който помниш и ти.
Намери силите и си прости, както направих го, аз преди.
Нищо не ще излекува ни, по-добре от това, да сме сами.

Сега или никога, винаги напред ще вървя, дори да не намирам друг смисъл в това, да си сама, ако недостойно са те предали преди, аз пак ще търся достойни души, за да те озаря, тъй щастлива, както беше преди...

Подпис: Любовта ми... 

Хареса ми подписът :)
И написаното също!

За любовта, тази част от нас, която сгрява и душичките ни, но си я пазим, като почнем да я губим, нали?