Всеки допир, всеки дъх, всяка емоция и всеки миг, отлитат без да питат.
Будим се от сън, ала паднали сме от леглото, ала как немеем, че сме се изплашили, дали?

Претичвахме и цвят подир цвят, откъсвахме и цял букет, но цветът изчезва, както без живот от корена проклет, не вдяваме, че животът е отнет!
Кому е нужно в света, да губи се в цвета от прелюдията, в емоцията от живописта, без капка грях откъснали, за да погледнем през прозореца на ... поквареността...

Подпис: Алогичен или не?!