Постинг
24.03.2018 09:31 -
Моята изповед - Меланхолия...
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 342 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2018 09:59
Прочетен: 342 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 24.03.2018 09:59
Пътят път ли е, когато няма път?
Върви, вървим, ала върви ли ни?
В мечти, илюзии, копнежи впуснати.
Всички дни, минути, без дъх останали.
Слънце, сняг, надежди, всеки ден - роден.
Въздух и сърце, а кръвта в тебе, топли те.
Светът се тъй върти, както живот покрай дъхът ни е.
Истината в нас боли, но верни сме на себе си.
Трудности, неволи, някой друг гради, за да изпита ни.
Животът катерушка - преобръща,
а съдбата, като люлка, само си ни люшка.
На детската площадка, няма пейка,
всеки ден е игра, за теб и мен.
Играй игри и в живота победи!
Върви, вървим, ала върви ли ни?
В мечти, илюзии, копнежи впуснати.
Всички дни, минути, без дъх останали.
Слънце, сняг, надежди, всеки ден - роден.
Въздух и сърце, а кръвта в тебе, топли те.
Светът се тъй върти, както живот покрай дъхът ни е.
Истината в нас боли, но верни сме на себе си.
Трудности, неволи, някой друг гради, за да изпита ни.
Животът катерушка - преобръща,
а съдбата, като люлка, само си ни люшка.
На детската площадка, няма пейка,
всеки ден е игра, за теб и мен.
Играй игри и в живота победи!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари