Постинг
25.03.2018 23:46 -
Моята изповед - Отвеяни и разпилени мисли...
Поеми по пътят, към себе си.
Подреди хауса в сърцето си.
Опознай смело мечтите си.
Бъде и отстоявай себе си.
Пътят напред не ще е лек.
Пътят назад не беше мек.
Всичко от което имаме нужда е вяра в себе си.
Всичко от което нямаме нужда е някой, да реди живота ни, според догмите си.
Животът е опиат, животът е благодат, животът е и смисълът в това да оставим отпечатък от любовта, обичта и добротата си.
Мислим ли, че сме живели, ако не сме изпълнили сърцата си, мислим ли, че сме живели, ако с пълни джобове, празниме душата си?
Всеки ред е сам по себе си, ала въздухът изпълва мястото, което вдишваме и влива в сърцата ни живот, който е истинският андидот, на всеки проблем измислен в този свят жесток.
Дали е така, дали разбира се истината, не знам, но знам, че винаги има смисъл, да си жив и да продължаваш да твориш с личната си орисия, да се докоснеш до чуждите сърца, за да озариш света, с нещо повече от слова или дела.
Душата е енергия, а тя изпълва тялото ни, което грее всеки ден и искам или не, всеки срещнал и погледнал мен, усеща я и без слова-дела, докосва я - пък ще или неще, живот във всеки е и това - ВЕЛИКО Е!
Подреди хауса в сърцето си.
Опознай смело мечтите си.
Бъде и отстоявай себе си.
Пътят напред не ще е лек.
Пътят назад не беше мек.
Всичко от което имаме нужда е вяра в себе си.
Всичко от което нямаме нужда е някой, да реди живота ни, според догмите си.
Животът е опиат, животът е благодат, животът е и смисълът в това да оставим отпечатък от любовта, обичта и добротата си.
Мислим ли, че сме живели, ако не сме изпълнили сърцата си, мислим ли, че сме живели, ако с пълни джобове, празниме душата си?
Всеки ред е сам по себе си, ала въздухът изпълва мястото, което вдишваме и влива в сърцата ни живот, който е истинският андидот, на всеки проблем измислен в този свят жесток.
Дали е така, дали разбира се истината, не знам, но знам, че винаги има смисъл, да си жив и да продължаваш да твориш с личната си орисия, да се докоснеш до чуждите сърца, за да озариш света, с нещо повече от слова или дела.
Душата е енергия, а тя изпълва тялото ни, което грее всеки ден и искам или не, всеки срещнал и погледнал мен, усеща я и без слова-дела, докосва я - пък ще или неще, живот във всеки е и това - ВЕЛИКО Е!