Постинг
30.04.2018 23:08 -
Приказка за реката...
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 2016 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2018 16:18
Прочетен: 2016 Коментари: 6 Гласове:
4
Последна промяна: 23.05.2018 16:18
Реката се изливаше на долу по стръмният склон.
За пореден път си проправяше път през всевъзможните камъняци и препиятствия напред.
Въпреки времето, което неумолимо се търкулваше покрай нея, тя не спираше да се разпростираше в коритцето си и да иска своето местенце на земята.
Толкова беше ентусиазирана, че дори слънцето и жегата, която струяха от него, не можеха да й попречат на желанието, да е пълноводна и усойна по течението си.
Именно по него се бяха спускали всички онези жадни за приключение хора, че дори бистрите й води издаваха искрица сияние, отразявайки слънчевите лъчи в бистрите й води.
Всичко това беше израз на нейното щастие.
Преследвайки течението й, можехме да се докоснем до полъхът на природата, която се беше притаила в нея. Тъй нежно я обгръщаше животът, че толкова много от нея си даваше и на хората, горските животни, рибките, растителността. А цялата й живейна среда, която обикаляше и създаваше чувството за един красив, и емоционален природен хабитат, като че ли небрежно я обикаляше и постоянно я създаваше.
Желанието за живот покрай реката, даваше живец на всеки, който се докосваше до красотата й и я съумяваше да я запази, тъй чиста, каквато светът я сътворяваше.
Може би в това се коренеше самотата й сега, защото можеха да я съзерцават само онези, които наистина ценяха реалната красота в света.
В последните десетилетия, толкова малко съумяваха да се вгледат в сърцата и душите си, че съвсем забравиха за реката и за всичко, което олицетворяваше, че дори избуиха бурени около й и се скри от невежите очи.
Обгърната от самота, топлина разля се в нейната вода и лекичко се бе превърнала в сутрешна роса. Устието сухо е сега, а душата й попарена пое във вечността.
Да това не е приказка за една река, а за всички поели към пътят на честността, любовта, добротата и истинските там неща, чиято липса е превърнала в камък нашите прекрасни сърчица...
За пореден път си проправяше път през всевъзможните камъняци и препиятствия напред.
Въпреки времето, което неумолимо се търкулваше покрай нея, тя не спираше да се разпростираше в коритцето си и да иска своето местенце на земята.
Толкова беше ентусиазирана, че дори слънцето и жегата, която струяха от него, не можеха да й попречат на желанието, да е пълноводна и усойна по течението си.
Именно по него се бяха спускали всички онези жадни за приключение хора, че дори бистрите й води издаваха искрица сияние, отразявайки слънчевите лъчи в бистрите й води.
Всичко това беше израз на нейното щастие.
Преследвайки течението й, можехме да се докоснем до полъхът на природата, която се беше притаила в нея. Тъй нежно я обгръщаше животът, че толкова много от нея си даваше и на хората, горските животни, рибките, растителността. А цялата й живейна среда, която обикаляше и създаваше чувството за един красив, и емоционален природен хабитат, като че ли небрежно я обикаляше и постоянно я създаваше.
Желанието за живот покрай реката, даваше живец на всеки, който се докосваше до красотата й и я съумяваше да я запази, тъй чиста, каквато светът я сътворяваше.
Може би в това се коренеше самотата й сега, защото можеха да я съзерцават само онези, които наистина ценяха реалната красота в света.
В последните десетилетия, толкова малко съумяваха да се вгледат в сърцата и душите си, че съвсем забравиха за реката и за всичко, което олицетворяваше, че дори избуиха бурени около й и се скри от невежите очи.
Обгърната от самота, топлина разля се в нейната вода и лекичко се бе превърнала в сутрешна роса. Устието сухо е сега, а душата й попарена пое във вечността.
Да това не е приказка за една река, а за всички поели към пътят на честността, любовта, добротата и истинските там неща, чиято липса е превърнала в камък нашите прекрасни сърчица...
Европрокуратура вече разследва закупуван...
Особености на народните носии от Тракийс...
THE BULGARIAN ORTHODOX EXARCHATE AND ABO...
Особености на народните носии от Тракийс...
THE BULGARIAN ORTHODOX EXARCHATE AND ABO...
Следващ постинг
Предишен постинг
Много добре разказана приказка и с красиво послание :-)
цитирайlexparsy написа:
Много добре разказана приказка и с красиво послание :-)
Посланието дойде накрая, както винаги почнах без ясната идея за какво пиша, а се раздадох накрая, защото усетих, че може да дам смисъл в цялото послание.
Радвам се, че ти е харесала и че посланието се е получило :)
Чудесно! Знаеш , че много харесвам твзи твои разкази.Благодаря приятелче!
цитирайИво, много силно си го написал. Да, реките са живи същества и дори често могат да са пример за хората. В постоянство, сила, вдъхновение.
Ето поздрав от мен и моята любима река.
https://www.youtube.com/watch?v=UjoeqHWoZFY
цитирайЕто поздрав от мен и моята любима река.
https://www.youtube.com/watch?v=UjoeqHWoZFY
didige написа:
Чудесно! Знаеш , че много харесвам тази твои разкази.Благодаря приятелче!
Радвам се, че ти е харесало :)
Знам, че когато се включиш с подобно мнение, значи съм се справил повече от добре.
Но за да пиша в този стил, трябва да изпадна леко униние, пък напоследък не ми е до това.
Все пак творецът в мен се появи, когато имах вътрешни борби и битки, а сега всичко се е поуспокоило и нещата се движат в една по-добра посока :)
vesever написа:
Иво, много силно си го написал. Да, реките са живи същества и дори често могат да са пример за хората. В постоянство, сила, вдъхновение.
Ето поздрав от мен и моята любима река.
https://www.youtube/watch?v=UjoeqHWoZFY
Ето поздрав от мен и моята любима река.
https://www.youtube/watch?v=UjoeqHWoZFY
По-скоро може би реката олицетворява душата вътре в човека, а природата най-чистите добродетели, които могат да накарат една душа, да се чувства истински щастлива и "пълноводна" някак си :)
Така си го представям аз де.
Иначе мерси за споделянето, хубава река си имаш и ти ;)