Постинг
15.07.2018 02:12 -
Изгубен в превода...
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 283 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2018 02:12
Прочетен: 283 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 15.07.2018 02:12
Преживяваме толкова много разочарования в този живот.
Болка по-дълбока от най-смъртоносната рана.
Живеем, ала сякаш умрели сме.
Всеки ден се съревноваваме със смисълът, на един неизживян живот.
Преследваме химери създадени от аутсайдерите в общността.
Вярваме в неопределеността, скована от страха на неизвестността.
В какво се прераждаме, когато енергията в нас заспа?
Успиваме се от материалността, без да опознаем душевността.
Всеки ден се борим, за да е задоволен духа, но забравяме за същността.
Взимаме едни от други, но не осъзнаваме смисълът в това.
Не разбираме, че всичкото е обща цялост, а се делим на АЗ и ТИ...
До кога ще тънем в неведение, че всичко е проявление на великото
деление?
А какво е то, освен забвение...?
Болка по-дълбока от най-смъртоносната рана.
Живеем, ала сякаш умрели сме.
Всеки ден се съревноваваме със смисълът, на един неизживян живот.
Преследваме химери създадени от аутсайдерите в общността.
Вярваме в неопределеността, скована от страха на неизвестността.
В какво се прераждаме, когато енергията в нас заспа?
Успиваме се от материалността, без да опознаем душевността.
Всеки ден се борим, за да е задоволен духа, но забравяме за същността.
Взимаме едни от други, но не осъзнаваме смисълът в това.
Не разбираме, че всичкото е обща цялост, а се делим на АЗ и ТИ...
До кога ще тънем в неведение, че всичко е проявление на великото
деление?
А какво е то, освен забвение...?
Няма коментари
