Прочетен: 1805 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2018 23:48
Защо постоянно се съревноваваме, защо се провокираме, защо имаме нужда от одобрението на другите?
Каква е тази черупка, под която се пазиме, какво скрива ни целите от всичките, защо предадени се чувстваме, преди да се опознаеме?
Къде са истинските емоции, къде са нещата, които ни правят истински, къде изчезна искреността и предаността, защо не се уважаваме, когато сме това, което сме?
Колко трудно трябва да ни е, за да се откажеме, да бъдеме това, което прави ни това, което в нас си е?
Толкова ли е малко истинското ни същество, че пазим го, като най-ранимото, все едно никога то не е било...
НАЙ-ВЕЛИКОТО!!!
Осъзнаваме ли, колко много сме или живееме според другите...?
Слепи ли сме или уморени сме, да се доказваме, че е трудно всички знаеме, но какво от това, ако щастливи сме...?
Какво?
Кой?
Защо?
БЪДИ ТОВА, КОЕТО СИ И НЯМА НУЖДА ДА СЕ ПИТАШ ПОВЕЧЕ
как?
някой има самочувствие да учи другите на неща, от които едва, едва "отбира"?!
Алабалността тук е ужасяваща и като количество и като качество.
Благодаря, че публикувате!
:)))
как?
някой има самочувствие да учи другите на неща, от които едва, едва "отбира"?!
Алабалността тук е ужасяваща и като количество и като качество.
Благодаря, че публикувате!
:)))
Алабалността :)
Никой, никого не учи тука, ако така го приемате, значи не вдявате, че тук няма укоряване...
Ако творчеството ми не е разбрано за Вас, то значи не сте разбрали и смисълът от целият ми блог, който е под надслов "Лично творчество в разрез със стереотипа" :)
Когато очаквате "неочакваното", там където търсите "елементарното", значи не Ви е мястото "там където сте"...
Ако не ме разбирате, значи просто се излагате, защото за пореден път доказахте, че за Вас творчество е просто заучена фраза, която е подвластна на чуждото мнение, а то не е от "естествено значение", там където човек излива душата си...
Така че "тролче" напусни изповедалнята, защото тук не е за хора с "адекватна преценка" - ще пропусна гротеската с "вежливата Ви" благодарност ;)
Поздрави, Иво!
Това помага на всички които не искат да са припознато и дефинирано "целомъдрени" :-)
Поздрави, Иво!
Така е Хухи, всички сме уникални, но тази уникалност се проявява, когато не ни е страх да изразим себе си, защото само когато сме себе си, можем да бъдем уникалният човек, който сме ;)
Толкова много красиви неща носим в себе си, че не си заслужава да се вглеждаме в другите, за да се търсим, а трябва да погледнем в нас самите и да ги изкараме на показ тези неща :)
Въпреки, че ставаме доста неразбрани, за хората, които никога не са осъзнали, че са звезди и винаги ще се бутнуват срещу природата си...
Хубави слънчеви дни на теб ;)
Това помага на всички които не искат да са припознато и дефинирано "целомъдрени" :-)
Много добре казано, сега ме накара мен да се замисля ;)