Напуснах аз страната, тялом аз съм тук, 
но духом съм някъде другаде и все на път...
Наказахте всичките ми грешки, за това, 
че се опитах аз да съм с чест и пот, със честен труд и тук, 
а Вие подиграхте се с любимите ми хора 
и в болници вкарахте без път...
Сърцето ми от камък е и едва ли то за вас то ще затупти,
предатели в моите гърди, какво ли не отнехте ми...
Всички пътища отрупани с вашите пари и идеи 
за разграбени души - отнехте нашите мечти...
Какво оставихте, прах в нашите очи, 
а във вашите покои щастието ни спи, 
защото винаги такива сте били, 
оправдания - родителите научиха ни, 
че така за всички ни ще е добре, 
ала не разбрахте, че всички сме едно, 
но затворихте и това око...
Каквото и да ни говорите сега,
вече няма смисъл да вярваме в това...

Поздравления за това изповядано разбиране!
Сега вече може да им простиш и ги забравиш!
Други пътища и хора да те срещнат пожелавам!