Ходя по въже от лед, а над мен е постоянен пек.
Под мен е пропастта безкрайна, за света ми аз съм вечна тайна.
В пожар изгаря ми сърцето, а постеля е за теб в небитието.

Ще те изпълня със страст.
Ще изпразня твойта власт.
Ръцете ще докосват най-интимната ти част.

Всяка мисъл, всеки жест, всеки допир, всяка целувка и всяка твоя милувка ме разтапят и леда в сърцето изпаряват, а кръвта във вените ми закипява и душата ми в нежността ти се подмладява.
Защо ли се появяваш без да питаш и ме караш с мен...

 А очите ти зелени омагьосват ме и обладават, в сънищата ми се появяват и в паяжина сърцето ми заплитат...
 От тях във водопади, аз изливам страстта си, тъй както с нежност е напоена плътта ти и изваяна, като от коприна в пръстите ми...
 А...