Вятър навява, мечтите разхвърля в безредие от безподредност. 
Хаос настава, всичко преплита се със същността от неизгрятата дъга.
Къде тръгна момче, къде по пътя на духа, ти не си за там - шепнеше сношението на всевишните. 

Питаш за какво съжалявам ли?
За нищо!
Защото там където имаше обич - имаше любов.

Самотен е деня, докато в нощта превалява дъжд от сълзи.
Сега боли от липсата на живот, изпълнен с живецът в дъха ни.
Край на болките да няма, когато стимула само ни бяга, ден след ден.

Вървят с думите, върви и ти дете.
Върви с другите и се учи. Учи се да си добро дете, да прощаваш, когато нараняват те.
Израстни с добрините си, постигни със силите си, отвори очите със сърцето си и не пречи, на тези, които ти мислят злини....

Изллезил език, стоварил нос, взора вперен в екрана проклет.
Дири си дирите, от експресионичното в него си, да вникне в себе си и да витае в неразбиране, по натрупаното в емпиричното, което носи си.
Скованост в мисълта, страх от реалността,...

" Милен Миланов Ивайло много си прав братле аз ще продължавам да се боря и може би ще си я върна има малък шанс за това защото знам че тя е добър човек но незнам защо се измени така има няколко причини едната съм аз и моето държание приз...

Любовта е миг, а обичта е за вечността, защото от обичта избликват миг-чета любов, когато правиш добро на този, който обичаш го 
Из "Фейсбук"

Крачим и сами товара си влачим.
Желаем друг от другата страна, да ни държи, ала лъжем го с лъжи и губиме мечти във взора си дори.
Когато загубиме подкрепа, плачем и без утехата си знаем, че сами ще носим товарите си, само самотата ще грее...

Очи красиви са, когато нощем със сълзите ни, измити са.
Очите чисти са, когато сърцето потуши, болките С емоцията.
Зеници червени са, а дните ни се струват, като полудени са.

Отвяла е птицата бяла, душата вяла.
Любовта е преваляла и сега роса, капе от очите, в синевата бяла. 
Съдбата с обичта се подиграла, чужди грешки, в човешкото е тя навяла...

Пиша в края, следвам в началото.
Когато връщам лентата, превъртам в спомени от друг живот.
Исках само да имам послание, а то дръпна ме в неведение.

{{{ В КРАЯ НА БОРБАТА, ВИНАГИ ЩЕ ИМА КАПЧИЦА И ОТ ТЪГАТА }}}
След края на нощта, най-хубавото идва в сутринта.
Глътка въздух е пред мен, вече и спокоен, че ще имам ползотворен ден.