Седя си тука на паркинга...в чужбина...там където никога не бих могъл и да си помисля, че ще ида...
Сам с мислите, емоциите и всичките дисаги от миналото, чудя се градя или ходя в пустиня...
Живота ми игра ли е или сериозна роля, защото продължавам да се чувствам в чуждата неволя...
Някои хора имат път, посока, аз имам само съдбата си жестока...
И не е път, ако не си изпадал ниско долу и не е път, ако не си се вдигал с лична сила...
Защото знаеш ли?
Изкуството в живота е да го живееш, без шаблони, без задръжки...

Бъди себе си, без значение, кога, къде и със какво...
Изживей го този живот, за да изпълниш себе си ...

Живее ми се 🔥🔥🔥