Опорочение в забвение...
Индивидуално изчезващи...
Редящи се за собственото си заточение...
Тръпнещи да са затворени...не само физически, но и психически...
Отказвайки да прозрат реалността, бягат с хиляди оправдания към пропастта...
Не се оглеждат, не виждат, отказват да асимилират случващото се пред очите им...
Толкова е тънка разликата между маниакалност и лудост, че чак тръпки те побиват, когато осъзнаеш, че си един от малкото и това, което предстои е толкова пагубно...
Но се успокояваш, защото знаеш, не е от вчера, не е от днес, отдавна е...
Това, което се случваше толкова далеч от теб, вече те застигна и просто винаги си го знаел, че дойде ли, на никой няма да му пука, както не му пукаше и преди...
Отказват се...и всички онези конспирации и теории, се оказват поразително точни...
Не можеш да си обясниш, как не го виждат, чувстват, игнорират го и чак ти се сърдят, че не си в "джаза"...
Толкова са вглъбени в собственото си падение, че не искат да повярват, че си осъзнал смисълът на живота и когато ти си се давел, не си искал да ги повличаш, но си осъзнавал гибелта си, докато те...ами те не осъзнават това...може би никога не са били подготвени да попаднат в онзи капан на самовнушението, че нещо е толкова утопично, че чак ги дърпа към пропастта...
Може би прекалено рано израстна за това, може би защото си минал по пътят им знаеш, че грешат...научил си се, да чуваш себе си и интуицията си, които като двама братя някога те изкараха от бездната на опорочението ти...
Как да им обясниш, че там където са се запътили с плахи стъпки ти си тичал, препъвал и падал с неохота...по собствена воля и орис...
Нима не можеше да бъдеш за пример, да те попитат какво е чувството, каква е еуфорията, до какво води внушението, че нищо лошо няма в краят на пътя и падението?
Рано или късно, надяваш се, да се вразумят, но след всеки ден на заблуда, знаеш трябват поне два за осъзнаване и отдалечаване...толкова години и дни минаха, че сам разбираш, как те повличат ден след ден, а ти можеш само да си отдалечен набл/дател...

Сполай ви люде в този нелек път, по който вървите, някой ден дори няма да помните...кога и поради кой се стигна до тук...