Парата лъжа е, тъне в калта е.

Парата купува, душата продава!
Парата приятелство тя не признава, чуждото его в култ извисява.

Та нима без парата, си нямам цената?
Та нима без парата, любовта ми е непозната?

Кой си ти сега да ме съдиш! Казваш ми:
"За парата трябва да се потрудиш!
Без парата ти ще загубиш!"

Ала парата е средство, не е причина.
Парата купува, душата продава!

Тих повей, косата развява,
крача сам в тъмнината,
тревогата в мен пак се надига.
Парата поредната жертва е взела.
С алчността тя се е вплела,
по пътя трънлив, тя човека повела,
до ръба на пропастта бездънна, тя е довела.

Житейския му път, аз трябва да взема,
с куршум във сърцето, аз да отнема.

Защо питам се аз,
ти човеко така се предаде,
на парата тъй вярно ти се отдаде,
Грешка направи ли ти?
Или алчоността тебе те заслепи?

Парата лъжа е, тъне в калта е.
Парата купува, душата продава!