Постинг
29.12.2017 22:30 -
Моята изповед - спи спокойно душа, те не живеят сега!
Светът свива се, после разпуска се...
Вдишва от въздухът, ала живее по неведомият път...
В сърцето емоциите бумтят, разказите му гърдите пепелят....
След всеки миг осъзнатост, бяга от всяка една реалност и опознава що е то, пълна липса на страст и неразбираема окаяност...
Воал-плащеница, закрила е всяка една зеница, на сляпо гонят Агнеца и потъпкват всяка една добрина от искрица, произлязла от него...
Не смеят, да заживеят, а само за власт копнеят и най-вече в себе си не умеят, да се вгледат...
Неведомите пътеки, били са обични, леко саркастични, но не и неразбрани, нетипични, за онези, които са минали без да усетят. как прелитат ги и като въздухът в тях се разплитат, както ветровете правят с безкрая...
Изкарват се емоции-мисли, неразбираеми думи, неосъзнати въздесъщи прозрения, ала ведни не са никога, на простото опование в нищото, което заобикаля ги, щом неспособни някога си били да видят, че другите им бяха простили някога, а те не вдяваха туй никога...
Вдишва от въздухът, ала живее по неведомият път...
В сърцето емоциите бумтят, разказите му гърдите пепелят....
След всеки миг осъзнатост, бяга от всяка една реалност и опознава що е то, пълна липса на страст и неразбираема окаяност...
Воал-плащеница, закрила е всяка една зеница, на сляпо гонят Агнеца и потъпкват всяка една добрина от искрица, произлязла от него...
Не смеят, да заживеят, а само за власт копнеят и най-вече в себе си не умеят, да се вгледат...
Неведомите пътеки, били са обични, леко саркастични, но не и неразбрани, нетипични, за онези, които са минали без да усетят. как прелитат ги и като въздухът в тях се разплитат, както ветровете правят с безкрая...
Изкарват се емоции-мисли, неразбираеми думи, неосъзнати въздесъщи прозрения, ала ведни не са никога, на простото опование в нищото, което заобикаля ги, щом неспособни някога си били да видят, че другите им бяха простили някога, а те не вдяваха туй никога...
Няма коментари
Търсене