Не съм Творец, дори не съм Автор!
Съчинявам, без дори да разбирам!
Листа ми бял е - той за Душата ми портал е!
Със химикал, път към света ми, Аз съм й дал!
Дори целия път аз да измина и хиляди литри мастило по листове да разлея,
не бих бил и на крачка по-близо до Нея! 
Вървейки по пътя житейски, почвам Аз връзката между нас да усещам! 
Всяка моя емоция, всяка моя грешка, гради нашата връзка и все повече ни подсеща, че сме едно - единствено цяло и времето все повече, до същността на нещата ни приближава!
Не съм Творец, дори не съм Автор!
Съчинявам, без да разбирам!
Живота е труден, вътрешната ми сила усещам - се е стопила!
Ала не бива аз да тичам, по път без посока и това, Аз живот да наричам!
Моят ангел не е паднал от рая, моят ангел не е пратеник на съдбата, моят ангел е добротата и винаги е била пътеводната - светлината!
Безмислици или премислици, всичко през перото ще мине - творчество или грозна картина! 
Ако трябва палитрата на дъгата, Аз да отнема и без дъх да напиша поема, не бих колебал се! 
Моята изповед не е за всеки!
Моята изповед и за мен е неразбрана!
Търся отговорите, както дете търси своята първа дума, лъч светлина, дори и посока!
Не съм Творец, дори не съм Автор!
Съчинявам, без да разбирам!