Сам сега ще ходя гол и бос, тъжно натирил съм аз нос.
Прекрачвам през жарта и разпилявам пепел в отпечатък.
Крачките ми сега в огън от сърце са изпепелени.
Отлитат дните на любов, с лъжовните искри.
Когато сърцето ми се пали и душата ми тъжи.
Наивно гледам в небето и питам се "защо"?
И отговор не чакам, сам бутнах се в пепелта.
Дори когато мислех, аз не виждах смисъла да е това!
Дните сега се влачат, спомените мисълта ми парят!
Душата плаче и давам й отвод,
за да не я стигне повече никой в тоз живот!
Сърцето си захлупвам със капак, заключвам с катинар!
Доверието е враг сега, не ще го пускам вкъщи пак!
Който и да си там отгоре, ще си го получиш, разбери!
Ще се кача от 3 метра под земята, да ти търся равносметка!
Защо ме пускаш ти в живота, а не си попитал, кой го ИСКА!

"нищо от това "добро", не пожъна нужното.."

ИЗ "Времето лети"


http://urpa4a.blog.bg/poezia/2017/07/26/vremeto-leti.1558687