Лично творчество в разрез със стереотипа...
Постинги в блога от Септември, 2017 г.
14.09.2017 20:34 -
Коментар на деня - 14.09.2017
Злато от сърцето изковано, е то бездушно, като хладния метал.
Номинал си има той, струва скъпо, ала разликата с мойто е, че е безценно
Номинал си има той, струва скъпо, ала разликата с мойто е, че е безценно
13.09.2017 23:21 -
Коментар на деня - 13.09.2017
Въпросът е да се вдигаме, след всеки момент, в който сме падали и никога на колене, дори пред ония отгоре, той не иска от нас това...
Знаем ли това, не ще има и сломени сърца
Вярвай в това и само напред - младенец си не на години, а в съ...
Знаем ли това, не ще има и сломени сърца
Вярвай в това и само напред - младенец си не на години, а в съ...
13.09.2017 22:47 -
Пустиня в камък...
Багажа стягам, на далеч ще заминавам.
В пустиня от пустош в пясък, ще забягам.
Дисагите зарамям, себе си се занимавам.
В пустиня от пустош в пясък, ще забягам.
Дисагите зарамям, себе си се занимавам.
12.09.2017 03:35 -
МОЯТА ИЗПОВЕД - ЧАСТ 11 - ЩАСТИЕТО ОТЛИТА! (:НИЕ НЕ:)
Разперени крила, готови да полетят, за да видят живот под небосвод.
Да разгледат и разровят в човешките съдби, през летящите очи на пегаса крилат.
От високо, най-добре се цени, кой с теб по пътя върви и кой изрича само лъжи.
Да разгледат и разровят в човешките съдби, през летящите очи на пегаса крилат.
От високо, най-добре се цени, кой с теб по пътя върви и кой изрича само лъжи.
11.09.2017 20:15 -
Пледоария на Сърцето...
Следвам красотата й и попадам в обятията й.
Усмихвам й се в мига, а с чара си пленява ме тя.
Прегръщам я в нощта и от там излиза доволна тя.
Усмихвам й се в мига, а с чара си пленява ме тя.
Прегръщам я в нощта и от там излиза доволна тя.
11.09.2017 08:28 -
Пост на деня - 11.09.2017
Любовта - Любов ли е, когато не е споделена?
И когато я вменяваме в другия, това не е ли равно на ПОХОТ?
Из "ФЕЙСБУК"
И когато я вменяваме в другия, това не е ли равно на ПОХОТ?
Из "ФЕЙСБУК"
10.09.2017 22:28 -
Истински герой!!!
Това изпълнение, изгледано сега, след 6 години може би, незнам.
Уникално присъствие, уникална емоция, това е нещо, което бих описал и в мен.
Това е ИСТИНСКО!!!
Уникално присъствие, уникална емоция, това е нещо, което бих описал и в мен.
Това е ИСТИНСКО!!!
10.09.2017 21:30 -
кЪм рАяТ иМа пЪт!
Писмо до рая пиша, за да може душата ми да диша.
Пиша, за да излея, тегобата да я пропъдя, всичкото по мене зло, да го изцеля.
Всички земни грехове, да се отделят от мене и да полетят,тъй както вестоносците и кръстоносци, тръгнали да търся...
Пиша, за да излея, тегобата да я пропъдя, всичкото по мене зло, да го изцеля.
Всички земни грехове, да се отделят от мене и да полетят,тъй както вестоносците и кръстоносци, тръгнали да търся...
09.09.2017 20:41 -
Коментар на деня - 09.09.2017
На въпрос: "Любовта зависи ли от възрастта и ако зависи защо?"
Коментар 1 (провокация): "Разбира се че годините има значение"
Мой коментар (ответ): "Не съм съгласен. Защото истинската любов не е подвластна на възрастта според мен.
Коментар 1 (провокация): "Разбира се че годините има значение"
Мой коментар (ответ): "Не съм съгласен. Защото истинската любов не е подвластна на възрастта според мен.
09.09.2017 19:55 -
Любов витае, дъхът ми взима...
Прекрачвам прага и стигам в покоите ти.
Любувам ти се с охота, затварям вратата и те чувствам гола на кревата.
Заедно ще се любим от насладата, на играта ни в сърцата.
Любувам ти се с охота, затварям вратата и те чувствам гола на кревата.
Заедно ще се любим от насладата, на играта ни в сърцата.
09.09.2017 09:23 -
За Всеки Нов Ден :)
Денят преваля, протяга молеща ръка, иска да тръгнем ний по пътя, под небето схлупен.
Иска да ни види, че сме там и греем. Иска да си поиграем с времето му и да се чувства той за нас полезен.
Идва всеки път, дори облаците от коприна, да ск...
Иска да ни види, че сме там и греем. Иска да си поиграем с времето му и да се чувства той за нас полезен.
Идва всеки път, дори облаците от коприна, да ск...
08.09.2017 00:05 -
И самотата е гряХ...
Поредна нощ, самотна нощ.
Пътят някъде там спря, да краси с цвета си.
Пътят спря и да криволичи даже, и като магистрала стара, взе да успива съзнанието, че става.
Пътят някъде там спря, да краси с цвета си.
Пътят спря и да криволичи даже, и като магистрала стара, взе да успива съзнанието, че става.
Търсене