"Сам по пътя вървях, сто пъти се преебах.
Към успеха летях, но така и не го доживях"
Питали ли сме, дали някога сме мислели, че ще стигнем до тук?

- Къде си сега?
- Рея се в необятността.
- Как попадна там?

Може би цял живот ще се губя.
Възможно е и от части да се намирам.
Вървейки в живота си, аз усещам неща, неспособни са, за да ги обясня.

Всичко до което се докосваме, превръщаме в магия от цвят...
Всичко което усещаме, превръщаме в нежен звук...
Всяка емоция, която се вмъкне в нас, ни зарежда със заряд, който е непосилен, да ни даде, който и да е опиат...

Отваряш книгата, четеш от редовете, преписваш ги, но нещо в теб ти казва, че не трябва.
Не трябва да е толкова явно, не трябва да е толкова отчетливо, не трябва да е толкова точно.
В един момент разбираш, че това с нищо не помага, защото з...

Всичко случва се за ден.
Някога дори повратен в даденият момент.
Разгръщат се и отделят се, всичките отрови.

Прекрасна пътека напред се откри.
След гъстите дървета, скривайки всеки миг от светлина, сега се появяваха мигчета виделина.
Тъкмо беше загубил надежда той, че ще усети друго освен този неприятен зной.

 Разговор с порока, уви, замалко не ни и уби :(

Погледни натам, където вече ме няма.
Чуй какво ти говоря, с глас останал само в сънят ти.
Усети допира ми, като полъх от вятърът на промяната.

Възглавница ще гушвам, завивката над мен полюшвам.
Дълъг ден изпращам, ала за нов ще се нагаждам.
Вперен мироглед напред отпращам, в сънищата мечтите ще посаждам.

Колко бързо забравят доброто.
Колко лесно отричат любовта, в която се вричат.
Колко болки си просят, без да вървят със посока, само надолу се бутат и се избутват.

НЕ СПЕКУЛИРАЙТЕ С ПОЗНАНИЕТО ЗА НЕЩО, В КОЕТО НЕ ИСКАТЕ ДА ПОВЯРВАТЕ, ЧЕ НЕ Е ВАЖНО, ЗА ДРУГИТЕ, А СИ Е ЗА ВАС САМИТЕ, ЗАЩОТО!
И ЗАЩО СЕ ПОЛУЧАВА ТАКА?
ЗАЩОТО ИСКАТЕ ДРУГИТЕ, ДА ВЯРВАТ ВЪВ ВАС И В ГЛЕДНАТА ВИ ТОЧКА, БЕЗ ДА ВИ ПУКА, ЗА ...