Одисеята на душата, през емоцията минава и разлюлява сетивата в нас.
Тръпки роят се по главата, а мантрите от думи, пепелят нежно нашите струни.
Великолепие от изящество в небеса, от облаци и ведри спомени, нахлуват в ума ни.

Свредлото се върти, бормашината бучи и дупката на стената ще заспи.
Закачам шедьовър в нишата от зидария сега и бързам да ме възвеличи света.
Щрихи от живот, свалят поредният хомот и викат най-силният ми антидот.