Подражаваме на чужди идеали, ковем истините за добро и зло, според написаните канони, сякаш не носим вътрешното си усещане за редно или нередно, сякаш нямаме собствени нужди, емоции, разбирания за всичко, което ни заобикаля.
 И пак върви...

Възползват се, възползват се от слабостта ти, от ранимостта ти.
Не разбират, че си човешко същество и можеш да се разчувстваш. 
Сякаш е само тяхната болка, сякаш нямат никаква вина за това.

Исках да се пусна по пързалката на опасността.
Толкова се бях увлякъл в тази игра, че не осъзнавах, че повтарях това спускане толкова дълго време.
Дори след, като почти бях стигнал до ръба и някак си се бях запазил цял, аз пак не спирах да...