Път вървя и сили не щадя.
 Забравени пътеки преоткрити, гледки тъй прекрасни в животът се завърнали.
 Свят необикновен, чаровен, тайно някъде в миналото бил е той заровен.

Ако ти подаря крила и полетиш, ще ми простиш ли?
Ако аз летя, а ти не можеш, ще ми простиш ли?
Ако аз до теб застана, за да те науча да летиш, ще ми простиш ли?

Всичко от което имаме нужда е любов.
Любовта е грижа, любовта е уважение, любовта е съпричастност, любовта е радост, любовта е щастие, любовта е разбиране, любовта те прави алтруист.
Колко малко ни трябва, една прегръдка, една целувка, е...

Голи и боси във времето заиграха.
Безметежно мислите им се плетяха.
Изпускаха се и се приспособяха.

Тръгнах по пътя си и вървях, но без да разбирам, какво трябваше да бъде напред.
Преминах през различни версии и идеи, какво щеше да е и да очаквам, какво да е.
Оказа се по-различно от всяко едно мнение, както и правилно или не, то постоянн...

Светлина в живота изгря.
След тунела, показа се тя.
След края му се разбра.

Крача с калните крака, излезнал от блатото, но с мръсотията си по нозята съм сега.
През реки и езера, ще мина, за да се изчистя от мръсотията на своята съдба.
Ще преплувам моретата, за да си изчистя аз душата, за да се отдалеча от островит...

Реката се изливаше на долу по стръмният склон.
За пореден път си проправяше път през всевъзможните камъняци и препиятствия напред.
Въпреки времето, което неумолимо се търкулваше покрай нея, тя не спираше да се разпростираше в коритцето си ...

След всичкото това, един живот е изживян в любовта.
Прехвърляме мечти и желаем, да сме ценени според делата си.
В един момент, преобръщаме съдбите си и заживяваме в мечтите си.

Живот, като на филмова лента.
Превъртаме назад и се захласваме по изминатият път.
Разгръщали сме се хиляди пъти, попарвали сме се не по-малко.

  „Когато някой те обижда и унизява, когато някой ти дава съвети, които не си търсил, когато някой те счита за виновен за своята болка, когато не те слушат, а безкрайно говорят само за себе си, когато те сравняват с други хора и те...