Възвеличае се, вековно оповае се, очи взират се, в мене все.
Когато и да тръгна, където и да отида, с когото и да бъда.
Каквото и да направя, каквото и да постигна.

В безизходицата, следвам вярността в себе си.
В бремето от тежестта, разтоварвам се с това.
В тежки времена, разпускам с музика.

Мелодията ме приютява, съзнанието ме възхвалява, мисълта ме откроява.
Медитирам, за да вляза в ритъм, ще напиша, че съм в любовен алгоритъм.
Времето излива се, от сетивата отпива се, жената отива си, болката скрива се.

Сам сега ще ходя гол и бос, тъжно натирил съм аз нос.
Прекрачвам през жарта и разпилявам пепел в отпечатък.
Крачките ми сега в огън от сърце са изпепелени.

Събличам те с поглед и галя те без допир с чувствата си.
Думи не изричам, изкушавам те с присъствие в покоите си.
Сякаш опиат е нашият свят, когато чаршафът размърда се.

Гората, землята, тревата, житята, людята, гайдата, пасяха козята, чорбаджийските пастири,а времената се не меняха, в менхири руйно вино изпили, на обеда полегнали, па придремнали.
Дошла момата па донела кавърмата и с комода нахрани, тез б...

Нова страница от живота си разлиствам, 
странно е да литвам в трепет от очакване,
как все повече от нея аз прочитам.

Нова Земя скрила се бе, зад виделината на мъглата в морската шир необятна.
Никой пират не бе съзерцавал това явление, защото никой не бе посмял да плава иззад мъглявините на морето в тази част от СветЪт.
Както винаги смелото сърце пиратско...

Задава се деня почивен, нереално влажен и дъждовен, на фона летен и ухаен...
Влизам с пълна пара, да изкусам и работната си ми попара...
Движа леко по асфалта, гумите на всяка дупка мъркат, сензитивите никой в пътя не изпускат...

Вдигам ципа , скачам във деня и съм спретнат пред света, окачам и чорапа на врата.
Доволно-задоволно гледам потенциалния клиент, лъжа го с промоции безчет.
Подписа му взимам, в тънкия шрифТ си го набутвам, да си тегли "мързела", след ПЕТ ;)

Спуснала се е оранжевата светлина, чакат хората милиони безброй - звезден порой и лудичко мечтаят, че нещо ще си пожелаят и то ще озари денят им утре с провидения, за невиждано явление и живота им ще придобие СМИ. 
Ала хора това е лудичко...

Вървя, вървя, след всеки ден посрещам нов, по-осветен и смислен той Е от предишния такъв.
Летя, летя, в облаци от нежност, страст и леката небрежност своя.
Всеки ден на Любов е посветен, защото само тя със сили дарява мен сега и другата ст...