Няма сила на таз земя, да вземе и тази клета душа...
Няма пръст при пръстта, както няма и лопата способна, да погребе едно цяло дередже.
Някога мислех, че да се подиграеш със живота си е за добре, ала после дойдоха сенките на това, че няма...

Когато сведем супер много неща, до познанието в себе си, доказваме, че животът не е толкова сложно нещо, но определено не е за прости хора.
Когато всеки път раздробяваш една дроб и тя стане безкрайност, тогава правим, какво (взимаме число...

Вътрешно, той беше повел битката със себе си, защото знаеше, че самият той е най-големият си противник. Всичко, което някога го объркваше, всичко за което си противоречеше, всъщност го спираше, да разгърне себе си.
Понякога се чудеше, дал...

Забранено ми е състоянието си, да оповестявам.
Забранено ми е и от познанието си, да Ви давам.
Сам си лягам, ала после продължавам, все да ставам.

Сглобявам части от тялото си.
Намирам някои, за нелогично сложени.
Препрограмирам мозъка и срещам зловреден софтуер в него.

Размазан в пространството, разлян в космоса.
Футуристичен в небитието си, абстрактно комичен във физическата си непоносимост.
Излизащ нощем, сред пасбищата в необятността от същността си.

Всеки път учим се, че и да паднем, не е дошъл краят на светът.
Всеки път щом победим, имаме силите, да продължим, да катерим на горе.
Всяко стапало към небосвода е обсипано с капани, а усета в нас записва, всяко решение и учи ни, как да по...

 Всеки път съм тук, а всякаш ме няма.
Когато полетя в съня си, виждам всичко друго, но не и себе си.
Дори липсва огледалото, да видя, дали наистина сънувам себе си.

Води ме нуждата.
Нуждата да си говоря с някой.
Този някой, да е част от мен.

Часовникът тиктака, времето ми се протака, някой тука ме прецака.
Вярваш или не, познавам те...Моето отражение, играе срещу мене и ме излага пред другите и винаги, когато не очаквам да е това, което става....
Винаги в мене влизаш ти, като ...

Разперил крила към вечността.
Надвиснал над опасността.
Извисил се в небосвода, зад сянката на слънцето се скрил.

 Спасих се, от калта, от дупката, от всичко, което пътят ми предложи...
Спасих се, не за друго, а за да продължа да криволича, по неутъпканата си пътека.
Ходя в път от дупки и лунният пейзаж би ми завидял, за лабиринта, в който се намирам ...