Тръгнал пеш, гол и бос, ходеше без посока и капка вяра в живота си.
Крачеше под дъжда, не усещаше дори, че мокреше се и във водата потъваше.
Душа затворена във физическа и смъртна опаковка, не можеше затвора от това, да й понесе. Нямаше къ...

Път към дрога и разрват.
Път към ада и отвъд.
Път създаден от младежка плът.

Разпускам с пурата в уста, следвам й дима и виждам сенките си в дома.
Кое намери ме, че отървах се от недостойното си дередже. 
Къде са снимките сега, къде са усмивките в чуждите лица.

Колко мъка има по този свят боже, прибери ги тия вересии най-накрая, научи хората на истинска любов и обич, най-вече към това, което ТЕ създават, защото боже тежко е детето, без мама и без татко, с какво го то и заслужава?!
Его-то боже, е...

Във свят от море, изпълнен с измама, пъпли вехт и надупчен от болка пират с кораб.
Знамето вее и черепа с кости, сега го грее, че е сам без екипаж, болнав и хрипав, но високо вдигнал главата бе. 
Преборил бе неволите от бурите с вихрушки, ...

Възход или падение е всъщност т.нар. "ПРОГРЕС" на човешката раса?
Това видео много добре показва, как света "окапва".
Защото, ние реално не се замисляме за оцеляването на расата човек, ние единствено и себично мислим, как да нахраним сво...

 ***
Тръгваме наляво, после спираме и тръгваме на дясно.
Пътят за нас остава си загадка.

Звезди прескачат в небосвода, след залеза и зад хоризонта.
Светът си се върти, тъй както човека се роди и следва чуждите съдби.
Кой казва ни, къде ще спре да се върти, без мечти, живи да не бяхме ли, ако пътя не прозряхме, нали?

Магистрала в началото на края.
Влизаме в тунела, а лавата излиза на финала.
Покосява светлината от мандала.

Вървяха някога два човека. 
Вървяха и не се деляха.
Заедно дори, под небето спяха.

Разреждам аз цветята,
поливам ги с водата,
избуяват цветовете от дъгата.

Правя си каквото знам, 
хващам пътя без да ме е срам.
Скачам тук и там,